Малко известни факти за Мекотели.

Източници Щурм, Чарлз Ф., Тимъти А. Пиърс, Анхел Валдес (ред.). „Мекотелите: Ръководство за тяхното изучаване, събиране и опазване.

Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.

Морфологичните изследвания отделят в отделна група черупчестите мекотели от останалите, но молекулярният анализ не потвърждава този факт.

Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.

Замърсените играчки, бюра и други училищни предмети също могат да станат място за размножаване на вируса.

Исхрана:  Претежно тревопасни животни, освен цефалоподите кои се сештојади

Покрийте лезиите си с бинтове и се уверете, че са водоустойчиви, ако плувате.

Двукрилите се класифицират в следната таксономична йерархия:

Един вид мекотели, аплакофорите, са цилиндрични червеи без нито черупка, нито крака.

полжавите се најголема и најразновидна група мекотели. Главата им е добро развиена, стапалото е широко и рамно, а черупката има спирален облик.

Други заболявания Какво трябва да знаете за лупусния перикардит

Можете да намалите риска от заразяване с предаване на състоянието с добри мекотели хигиенни практики.

Повеќето полжави, главно, ползат со стапалото. Тие се жители на слатките и солените води, а некои од нив живеат и на копно;

Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси